Грешим
Чувстваш ли дълбоко –
така, че всичко да трепти,
сякаш с теб се свързва,
никога не ти омръзва,
пропило тихо дните ти,
понякога така жестоко?
Мислиш ли за дните –
безвъзвратни, прашни,
парчета в картина цяла,
по платното разпиляла
мечти минали, сегашни,
изсъхнали, като боите?
Ще бъдеш ли напразно
или си грандиозен опит,
случване отвъд представи,
надеждата, която изостави
света от тишина пропит –
едно мечтание заразно?
Това сме – ум, сърца, души –
подредени в тленните тела,
понякога далечни, чужди,
изтъкани от идеи, нужди,
правещи от трепета дела
и учещи човека да греши.
© Мирослав Кръстев All rights reserved. ✍️ No AI Used
