Грешка ли беше, че те допуснах
в сърцето си крехко, ранимо?
Грешка ли беше, че вярвах във тебе?
Грешка ли беше, че ти простих?
Нима съм грешна, че те обикнах?
Сгреших ли със теб - кажи ми къде?
Грешка ли беше, че до теб да съм свикнах?
Грешка ли беше, че бях във твойте ръце?
Грешка беше - да, аз зная!
И сега? Не знам накъде...
Всичко беше мечта пропиляна,
а вече е спомен и разбито сърце!
© Марина Буюклиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
