Грешка ли беше, че те допуснах
в сърцето си крехко, ранимо?
Грешка ли беше, че вярвах във тебе?
Грешка ли беше, че ти простих?
Нима съм грешна, че те обикнах?
Сгреших ли със теб - кажи ми къде?
Грешка ли беше, че до теб да съм свикнах?
Грешка ли беше, че бях във твойте ръце?
Грешка беше - да, аз зная!
И сега? Не знам накъде...
Всичко беше мечта пропиляна,
а вече е спомен и разбито сърце!
© Марина Буюклиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
