Грешни, но млади...
Дълъг път извървяхме
хванати ръка за ръка.
Във времето следите си оставяхме,
които не отмиваше дъжда.
Усмивки валяха над нас,
порои от целувки и ласкави дни.
Ден със нежност, без нея ни час
и път от звезди и мечти.
Копнежи безумно красиви,
страст по-гореща от Ада,
очи пламенно диви
и нека след нас само светът страда.
Мисли греховно превзети
и забравени отдавна сълзи,
вихър от чувства, от никъде взети
и свобода за чисти души.
Младост е нашата болест,
любовта - неин симптом
и само ние имахме доблест
да възкръснем от този погром.
От времето скрихме се,
на морала позорен обърнахме гръб.
Да, такива сме - млади,
и Да! - владеем света.
13.09.2009
© Габриела All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Нямах за цел да натъжавам с този си стих исках просто да опиша бунтарския дух на своето поколение примесен до известена степен с реалността и тривиалноста с която се сблъскваме!Ние,младите сме и от двете помалко-ангели в мечтите и демони в душите така да се каже
-
''...и нека след нас само светът страда...''
''...на морала позорен обърнахме гръб...''
На мен ми се дорева...
Радвам се, че детските ми години не бяха такива...
И съжалявам, че някой изобщо може да се гордее с такъв начин на съществуване
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
