Грешни, но млади...
Дълъг път извървяхме
хванати ръка за ръка.
Във времето следите си оставяхме,
които не отмиваше дъжда.
Усмивки валяха над нас,
порои от целувки и ласкави дни.
Ден със нежност, без нея ни час
и път от звезди и мечти.
Копнежи безумно красиви,
страст по-гореща от Ада,
очи пламенно диви
и нека след нас само светът страда.
Мисли греховно превзети
и забравени отдавна сълзи,
вихър от чувства, от никъде взети
и свобода за чисти души.
Младост е нашата болест,
любовта - неин симптом
и само ние имахме доблест
да възкръснем от този погром.
От времето скрихме се,
на морала позорен обърнахме гръб.
Да, такива сме - млади,
и Да! - владеем света.
13.09.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габриела Всички права запазени
