Грешници
Когато двама лудо се обичат
и свои са си по душа,
но тази обич трябва да я крият,
да се преструват, че не съществува тя.
Една агония бавно ги изгаря
и силен гняв в сърца им се таи,
че връщане обратно вече няма..
обикнеш ли ти чуждото-боли.
Защо животът тъй се подиграва?
Съдбата късно среща ги, защо?
Че щастието жадувано отдавна,
намират го във чуждото легло.
Нелепа е играта на съдбата...
Защо на грях осъжда две души?
И тяхна ли е, питам аз, вината,
че истинска любов ги повали?
Навярно нощем трудно те заспиват.
Навярно молят се на Бог да им прости..
но тази обич толкова е силна,
тъй чиста е във техните очи.
И грешно в правилното се превръща,
то дава смисъл на сърцето да тупти.
Как може нещо толкова красиво
да бъде грешно в нечии очи?
Навярно то за тях е всичко.
Навярно Бог ще им прости...
Любов такава веднъж в живота идва..
и срещнеш ли я, силно я сграбчи.
© Периян Байрамова All rights reserved.
