Гримът на клоуна

Aug 18, 2012, 9:41 AM

Poetry

1730 0 4

Гримът на клоуна вече свърши – усмивки все да си рисува.
Наплака се поне красиво. Изтекоха два океана.
В сърцето си музей отвори, по своему и личен Лувър,
където нареди изрядно това, което му остана.

Наля си чаша бистър поглед и я изпи, за да прогледне.

Свали си смешната перука, съблече си дори костюма.
Остана гол – какъвто беше. Един от всички хора бедни,
раздали себе си на вятър, ласкани със фалшиви думи.

Той бе преполовил живота. Зарадвал бе стотици хора,
но мъчеше го нещо друго. Живееше в една измама.
Гримирани очи дали са към истинска душа прозорец;
строиш ли мост с лъжливи думи, щом казаното – хвърлен камък?!

Гримът на клоуна вече свърши. Но той видя света различно.
Такъв, какъвто беше всъщност. Тревогата му някак стихна.
Едно момиче го прегърна. Почувства той, че е обичан.
За първи път от много време ненарисуван се усмихна.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

bojilova1 (Петя Божилова)

2012-11-13T20:10:16+02:00

!!!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2012-09-10T16:09:19+03:00

А аз го виждам - Гримът на клоуна се свърши...
Стиховете ти дават прекрасна заявка за съвършенство и метафорично образно новаторство, за което те поздравявам. Но на някои места е нужна малка корекция в ритмичността. Това изчистване ще ги направи още по-въздействащи и стойностни.
Вярвам, че леките ми забелжки няма да те наскърбят,а ще те подтикнат към по-голяма взискателност. Защото твоят талант го изисква!
Eia (Росица Танчева)

2012-09-02T22:22:18+03:00

Поздравления за хубавото стихотворение!
mira-radi (Христина Радомирова)

2012-08-18T15:51:29+03:00

Прекрасно стихотворение, докосващо!... Поздравление!!!