mspasov29 (Мартин Спасов)
121 16
18.08.2012 г., 9:41 ч.

Гримът на клоуна 

  Поезия
1732 0 4

Гримът на клоуна вече свърши – усмивки все да си рисува.
Наплака се поне красиво. Изтекоха два океана.
В сърцето си музей отвори, по своему и личен Лувър,
където нареди изрядно това, което му остана.

Наля си чаша бистър поглед и я изпи, за да прогледне.

Свали си смешната перука, съблече си дори костюма.
Остана гол – какъвто беше. Един от всички хора бедни,
раздали себе си на вятър, ласкани със фалшиви думи.

Той бе преполовил живота. Зарадвал бе стотици хора,
но мъчеше го нещо друго. Живееше в една измама.
Гримирани очи дали са към истинска душа прозорец;
строиш ли мост с лъжливи думи, щом казаното – хвърлен камък?!

Гримът на клоуна вече свърши. Но той видя света различно.
Такъв, какъвто беше всъщност. Тревогата му някак стихна.
Едно момиче го прегърна. Почувства той, че е обичан.
За първи път от много време ненарисуван се усмихна.

© Мартин Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • А аз го виждам - Гримът на клоуна се свърши...
    Стиховете ти дават прекрасна заявка за съвършенство и метафорично образно новаторство, за което те поздравявам. Но на някои места е нужна малка корекция в ритмичността. Това изчистване ще ги направи още по-въздействащи и стойностни.
    Вярвам, че леките ми забелжки няма да те наскърбят,а ще те подтикнат към по-голяма взискателност. Защото твоят талант го изисква!
  • Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Прекрасно стихотворение, докосващо!... Поздравление!!!
Предложения
: ??:??