Гримът на клоуна
Гримът на клоуна вече свърши – усмивки все да си рисува.
Наплака се поне красиво. Изтекоха два океана.
В сърцето си музей отвори, по своему и личен Лувър,
където нареди изрядно това, което му остана.
Наля си чаша бистър поглед и я изпи, за да прогледне.
Остана гол – какъвто беше. Един от всички хора бедни,
раздали себе си на вятър, ласкани със фалшиви думи.
Той бе преполовил живота. Зарадвал бе стотици хора,
но мъчеше го нещо друго. Живееше в една измама.
Гримирани очи дали са към истинска душа прозорец;
строиш ли мост с лъжливи думи, щом казаното – хвърлен камък?!
Гримът на клоуна вече свърши. Но той видя света различно.
Такъв, какъвто беше всъщност. Тревогата му някак стихна.
Едно момиче го прегърна. Почувства той, че е обичан.
За първи път от много време ненарисуван се усмихна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Спасов Всички права запазени
