старецът
си замина една есен
след това - тя
сега последната му
недовършена бъчва
тече отгоре
върху нейните цветя
които
едно след друго
изчезват
а бурените стигат небето
подивя и асмата
скоро
ще пристигнат наследниците
на път за морето
асмата ще олекне
чужденците ще ядат
кисело грозде
и ще се усмихват
© Радка Миндова All rights reserved.
Положителни или не толкова, необходимо ми е мнението Ви, приятели! Права е Кети Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
