22.06.2013 г., 19:59

Грозде на небето

1.7K 0 16

 

 

                                        старецът

                                        си замина една есен

                                        след това - тя

                                        сега последната му

                                        недовършена бъчва

                                        тече отгоре

                                        върху нейните цветя

                                        които

                                        едно след друго

                                        изчезват

                                        а бурените стигат небето

                                        подивя и асмата

                                        скоро

                                        ще пристигнат наследниците

                                        на път за морето

                                        асмата ще олекне

                                        чужденците ще ядат

                                        кисело грозде

                                        и ще се усмихват

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Миндова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....