22 июн. 2013 г., 19:59

Грозде на небето 

  Поэзия » Белые стихи
1503 0 16

 

 

                                        старецът

                                        си замина една есен

                                        след това - тя

                                        сега последната му

                                        недовършена бъчва

                                        тече отгоре

                                        върху нейните цветя

                                        които

                                        едно след друго

                                        изчезват

                                        а бурените стигат небето

                                        подивя и асмата

                                        скоро

                                        ще пристигнат наследниците

                                        на път за морето

                                        асмата ще олекне

                                        чужденците ще ядат

                                        кисело грозде

                                        и ще се усмихват

© Радка Миндова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжен фрагмент от голямата истина за живота...Поздравления за поезията!
  • Много ме радват коментарите, благодаря!
  • Красиво за болката.
    Поздравления за изпълнението!
  • Хубаво, Раче!
  • Благодаря за ласкавите отзиви! Положителни или не толкова, необходимо ми е мнението Ви, приятели! Права е Кети
  • Много е тъжно това, което си написала, но пък е нормално!Просто ме сломи с красивите си думи!
  • Прочетох коментарите за липсата на коментари. Истината е, че всеки публикуващ тук има нужда да чуе мнението на другите, да свери поетичния си часовник. Но хората са толкова различни и мислят не така, както на нас ни се иска. Много пъти съм се учудвала, че слаби мои творби жънат овации и обратно. Няма значение, важното е, че ни четат и ни запомнят. А Рачето е от запомнящите се творци!
  • Вълнуващо!
  • Когато се скъса нишката, бързо изчезват следите.Хубаво!!!Поздрав!
  • Развълнува ме...
  • Хронология на едно стопяване...
    След ръцете на хората бавно
    си отиват домашните котки.
    Но се връщат от време на време
    ей така- за дома и проверката...
    После всички цветя,а дърветата
    раждат сякаш да пазят надеждата.
    Ще възкръснат ли старите дни?
    Може би...Може би...Може би...
  • Благодаря, Бети!
    Ти забелязваш сега липсата на коментари, а аз от много време.
    Аплодират се горещо разни словестни вакханалии, но със сигутност това не е мой проблем.
  • Чета вече няколко пъти...
    Много силна творба!
    Признавам, че ме учудва липсата на коментари.
  • Благодаря! Харесах коментарите Ви, приятели!
  • Киселата ни действителност! Поздрав!
  • красива импресия...
Предложения
: ??:??