22 июн. 2013 г., 19:59

Грозде на небето

1.7K 0 16

 

 

                                        старецът

                                        си замина една есен

                                        след това - тя

                                        сега последната му

                                        недовършена бъчва

                                        тече отгоре

                                        върху нейните цветя

                                        които

                                        едно след друго

                                        изчезват

                                        а бурените стигат небето

                                        подивя и асмата

                                        скоро

                                        ще пристигнат наследниците

                                        на път за морето

                                        асмата ще олекне

                                        чужденците ще ядат

                                        кисело грозде

                                        и ще се усмихват

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Миндова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...