Sep 9, 2005, 8:14 PM

Гроздето не е узряло

Poetry

913 0 0

Поставяш
на приятелство цена.
Етикетът безпардонно
е увиснал.
Искаш като стока
да го замениш.
Прашинките достойнство
да стопиш.
Желаеш да ме притежаваш
без зрънце обич.
Гроздето е сладко,
когато е узряло,
не бързай
да го късаш още!
Слънцето му не затуляй!
Остави със сладък сок
да се налее!
Не тръгвай от края
към начало...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0