Гроздове
на мама
Което мина, в паметта ми свети...
Каквото иде, нека бъде кратко:
не бях дъждец, избистрил битието,
ни лъч източен, позлатил реката.
Уж бях прахосник. А две думи даже
не ти прошепнах онзи ден на прага.
Но Господ е добър - ще ме накаже -
или над мен ще спре десница блага...
... съвсем да кротна, хрисим и спокоен,
досущ като един тибетски йога,
и вечерта пред твоите покои
навярно с часове, додето мога...
... да ти говоря, в тишината сгушен,
притоплил пръсти в пламъче на свещ, но
наместо теб, от гроба ще ми шушне
една асма – последен атом нежност...
И често ще я нищи суховеят,
и дъжд над нея мълнии ще мята,
а гроздове - сълзите, щом узреят,
ще се търкулват някъде в тревата...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
