Грозотата на душата

Just`Ju (Юлия)
55 106

Jan 8, 2006, 10:56 PM

Poetry

725 0 2

Зима е сега.
Нека снегът заличи,
нека снегът скрие
грозотата на душата
и я зарови дълбоко
да потъне в земята,
че на пролет отново да не поникне,
да не излезе на белия свят.
Нека вятърът северен далеч я отвее грозотата
Нека....нека....
Звездите да не я видят, нея,
грозотата на душата,
нека слънцето спре сянката си на нея,
и падналите през есента листа,
скрити под снега я скрият
от всички очи и лица на земята.
Нека никой никога не й дава да се появи на света
такава грозна, тъжна и мъчна.
Пазете я снегове и ледове,
измиите я дъждове и реки,
разкрасете я пролет и есен.
Едва тогава я пуснете от вас да си иде,
Едва тогава нека тя на земята да разкраси светът тъжен и грозен
Както тя беше, както тя не се харесваше...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Just`Ju (Юлия)

2006-01-09T20:25:35+02:00

Мерси! Не е най-хубавото, което съм писала, но все пак бива горе-долу... можеше и по-хубаво да е...
Fabiana (Галя Николова)

2006-01-09T14:57:54+02:00

Е... хе, Юлия, хареса ми, много откровено, искрено звучиш и се четеш на един дъх. И аз го казвам: Нека вятърът северен далеч я отвее...