Водете ме, готова съм…
очаквам най-тежкия миг.
Грешна съм, дори насън,
но вие не чакайте и вик.
Ето ме, в бяла роба, боса
не се страхувам. Водете.
Аз сама паля своята коса.
Кладете, давайте, горете.
Любов сетих, а не се виня,
ах, огненият език пълзи
достига ме, боли. Заваля.
Адът гасне. Небето сълзи.
(а)
© Анета Саманлиева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
