Apr 12, 2007, 11:40 AM

Грях е...

  Poetry
1K 1 3
Грях е да те обичам-знам,
но няма как да те забравя...
Грях е да те обичам-знам,
но за теб продължавам да мечтая...

В мен разпалваш ти страстта
всеки път, когато ме раняваш...
И продължава да гори жарта,
дори, когато болка ми причиняваш...

Грях е да те обичам-знам.
но този грях най-хубав на света е.
Любовта ми съпроводена е с болка.
но желая те-признавам си, така е!

Проклинам любовта си, защото не мога да те имам.
Проклинам я, но знай-умре ли тя и аз умирам с нея;
Но преди това позволими нещо да разкрия:
"Обичам те!", но късно е -аз вече си отивам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория All rights reserved.

Comments

Comments

  • любовта би могла да бъде и грях но само в очите на определени хора
    който го е изпитал , той знае
    много добре е пресъздадена една много силна емоция и страдания по забранения любим
  • Ситуацията на разпалването на страстта е описана точно, но, в същото време, става и достатъчно ясно, че героинята се е въвлякла в порочния кръг на не-любовта.Налице е проблем, който трябва да бъде решен в полза на любовта.
  • Любовта не е грях!Поздрав!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...