Лютиче (Валя Сотирова) Лютиче (Валя Сотирова)
11 406
May 8, 2024, 11:35 AM

Губим се

  Poetry
421 0 1

Губим се сред неизказани думи,

или между мълчаливи емоции...

с чувства прикрити и гневни,

разделени на мънички порции.

 

Гордостта бавно ни смачква,

без да разкрива решения...

а след това безразборно ни тласка

към ослепелите ни брожения.

 

Губим се... в словореда

на безтегловни тиради,

за да надскочим личното его

с привилегии... а и с награди.

 

Губим често баланса си,

многократно доверието си,

без право да спираме,

и преоткриеме себе си.

 

Трудно си кълчим езика

с извиненията си  скъсани...

ще дочакаме ли чудното време

като народ, да сме свързани?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0