Губим се сред неизказани думи,

или между мълчаливи емоции...

с чувства прикрити и гневни,

разделени на мънички порции.

Гордостта бавно ни смачква,

без да разкрива решения...

а след това безразборно ни тласка

към ослепелите ни брожения.

Губим се... в словореда

на безтегловни тиради,

за да надскочим личното его

с привилегии... а и с награди.

Губим често баланса си,

многократно доверието си,

без право да спираме,

и преоткриеме себе си.

Трудно си кълчим езика

с извиненията си  скъсани...

ще дочакаме ли чудното време

като народ, да сме свързани?