Губиш ме
Заобичах един,
това ме плени,
но дойде ден,
в който разликата усети...
и душата ми се разкъса.
Разбрах-не е за мен,
но така наивно, невинно
аз мислех, че ще запълни
най-голямата пропаст в мен зейнала
ала се оказа-останките ограби
проплаках, обречена...
Молех за любов
ала така ли се прави?
Та уж обичах без зов
ни за помощ
ни за обич.
Искам теб в замяна сега,
сърцето и недостатъците,
а мисълта по мене да броди...
"обичам те" по улиците си креснал
търсиш ме, но аз...
Онзи ден се спрях пред мост,
изкушението надделя,
реших да освободя този гост,
от гърдите ми изпя...
Весела песен с тъжен текст
изля се без умора,
дишах тежко, а в дробовете водата
с взлом нахлу и се настани
в дълбините им така,
както се прави от векове и
един човек така загинал
в името на най-невярната си любов.
Дори морето проплака
валя месеци наред,
но този, дето си замина
не го викай, гледай напред...
Наводнение след наводнение
като че ли в гроба да го тормозят,да се събуди
опита... в знак на уединение,
ала живот ли е това, където иска да се върне?
© Слънчоглед All rights reserved.
Благодаря, Мелани! Благодаря, Мариан! Лека вечер ви желая...
