ГУРБЕТЧИИ
Топла българска душа,
от балкански региони,
безработица, глада
млади по света подгони -
мили нашенски чада
в чуждите земи да гинат.
На емигранти с участта
те съдбата си проклинат.
Денем работя, слугуват,
мислят си за родна стряха,
а вечер пият и псуват
годините, че отлетяха.
Тихо "облаче ле бяло",
с бутилка бира във ръка,
Изморени, пеят, вяло
И проклинат участта.
Звънват струни на китара
в изморените ръце,
пеят тая песен стара,
с тежка мъка на сърце.
Искат скоро да се върнат
в бащиният роден дом,
майките си да прегърнат,
и целунат със поклон.
© Нели All rights reserved.
