Гъбите
Днес - както се разхождах из калта
и мислех за известни поговорки,
аз зърнах в пожълтялата трева -
огромни - десет бели мухоморки.
Подминах ги с очи и продължих
да бродя сам - в разкаляните ниви,
но крачейки в полето, аз реших,
че всички - мухоморки са ядливи.
Обърнах се. До гъбите се спрях.
Разгледах им - чадърчетата - бели.
Отворих интернет и ги видях -
Това май бяха истински сърнели!
Намерих на поляната найлон,
напълних го с огромните сръндаци.
Събрах навярно някъде към тон,
и хукнах пак сред шипки и трънаци.
Прибрах се - и веднага у дома
измъкнах неизползваният - Цептер.
Изплакнах всички гъби под вода
и почнах да ги пържа - по рецепта.
Обелих и накълцах чесън лук -
Настроих се - охолно да празнувам!
Но нещо ме халаса - сякаш с чук!
И с уплах - аз захванах да умувам:
Разрових се отново в интернет -
Разбрах, че тези гъби имат двойник!
Отровен, смъртоносен и проклет,
от който - да замязам на покойник!
Погледнах жално в скъпия тиган,
сръндаците изглеждаха перфектно!
Но аз не бях токсично - обигран,
изхвърлих ги в боклуците директно!
И както бях - останал без мезе,
гаврътнах осем шота със Пулмари!
Реших, че ако трябва да се мре,
поне да е - сред алкохолни пáри!
А вън се насъбра за миг отбор
от гладни и бездомни - бесни псета!
Излапаха сърнелите без спор,
погълнаха - токсичните мезета!
Помислих си, че бързо ще умрат!
Потърсих в телефона близък лекар.
Но кучетата спряха да ръмжат,
и хукнаха - щастливи по полето...
А аз, след този случай вече знам,
какви сръндаци в степите да търся.
Но трябва - ако искам да ги ям,
напълно - от страха да се отърся...
Юри
Йовев
Октомври
2020 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
