Гълъб

Nov 15, 2019, 11:36 PM

Poetry » Phylosophy

934 3 3

Пречупих лявото крило,

а с дясното едва замахвам...

Какво нещастие било

да приземявам дъх и жажда!

Небето да е само сън,

а гледката отгоре - спомен,

без който няма път навън...

Пера - като мечти се ронят!

Земята - скъпа на зърна,

безброй опасности предлага...

Сега съм плячка на Страха,

а вятърът не ми приляга.

Протяга слънцето лъчи...

Ех,бяхме някога събратя!

Сега аз прося ситните трохи

и всяка стъпка ме събаря.

Но ето - в шепа на дете

намерих и гнездо, и стряха!

Лекувам своите криле.

Надеждите ми помъдряха.

Навън е тъмно... И вали...,

а аз съм в някакво кашонче.

Каквото бе - ще преболи.

В небето имам път - безсрочен!

The work is a contestant:

Please sign in with your account so you can comment and vote.

gamarima (Маргарита Петрова)

2019-11-23T16:39:51+02:00

Благодаря за подкрепата на поетичното ми перо!Полет сред съмишленици на една идея - това е голяма радост!
rosy88 (Росица Младенова)

2019-11-23T00:09:24+02:00

За родените с криле, животът без полет е мъка.. Дано се излекува крилатото!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2019-11-22T23:46:04+02:00

Толкова е хубаво, а са го оставили без коментари... Гласувам с удоволствие и слагам в любими!