Гълъб
Пречупих лявото крило,
а с дясното едва замахвам...
Какво нещастие било
да приземявам дъх и жажда!
Небето да е само сън,
а гледката отгоре - спомен,
без който няма път навън...
Пера - като мечти се ронят!
Земята - скъпа на зърна,
безброй опасности предлага...
Сега съм плячка на Страха,
а вятърът не ми приляга.
Протяга слънцето лъчи...
Ех,бяхме някога събратя!
Сега аз прося ситните трохи
и всяка стъпка ме събаря.
Но ето - в шепа на дете
намерих и гнездо, и стряха!
Лекувам своите криле.
Надеждите ми помъдряха.
Навън е тъмно... И вали...,
а аз съм в някакво кашонче.
Каквото бе - ще преболи.
В небето имам път - безсрочен!
© Маргарита Петрова All rights reserved.
