Ако имах перка на гърба, като Карлсон, накъде бих отлетял?
Finished
Скъпи ми феички, елфчета, жерави, пегаси, и най-вече, Карлсоновци,
дойде вашият час да разперите крилца, пардон, перки, и да полетите на воля с новото поетично Предизвикателство, зададено от нашия победител VasilIvanov (Васил Иванов)! Тук е мястото и да му честитим победата!
Ще подплатя темата с два цитата от Астрид Линдгрен, любезно предоставени ми от Васил:
"Че съм умен – умен съм, но защо съм толкова красив!? Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека."
"Сигурно ще се намерят хора, за които ще е странно, че живея на покрива. Но всеки е там, където иска да бъде."
Перифразирайки автора на темата, който нарича Карлсон "симпатичен чудак", ще ви пожелая да сътворите симпатично-чудати творби, под надслов "Ако имах перка на гърба, като Карлсон, накъде бих отлетял?"
И така, летете, мили мои, летете!
Общи условия за Конкурсите:
Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
Конкурсът се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на конкурса. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в конкурса. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
Къде бих отлетяла без крила?!
Нали все тях подрязва ги съдбата,
но аз отново търся си беля
и слагам си главата във торбата.
Очаквано, от сутрин та до мрак, ...
Къде ли в този свят не съм била?
Замръквах и в колиби, и палати.
Съших си с болка дрипави крила,
от планът си за бягство и мечтата.
Нагоре гледах, смръщено небе. ...
Среднощна доба. Спи градът, мечтая.
За Вила Вилекула, тъй вълшебна.
Да полетя високо, към безкрая,
не перка, само вяра е потребна.
Че Карлсон на покрива ме чака ...
Пътища, много, а своя, не знам -
Няма табели, посока, упътване...
Има единствено вчера, днес, там,
а краят... белязан е с снимки по стълбове...
Всичко напред е покрито със хиксове, ...
Ваканция. Дочаках я. Най-после.
Ще спя до късно. Нощем ще сърфирам.
С тайфата в парка клюките ще пощим
и без вечерен час ще се прибирам.
Но твърде рано мама ме събужда ...
Готова съм за полет и перката върти се...
Във каква посока, моля? Айде, не чуди се!
Не искам посока! Искам във време!
Където е пролет и добри чудеса дремят!
Отивам при тях с космическа скорост! ...