gamarima (Маргарита Петрова)
123 341
15.11.2019 г., 23:36 ч.

Гълъб 

  Поезия » Философска
808 3 3

        Пречупих лявото крило,

        а с дясното едва замахвам...

        Какво нещастие било

        да приземявам дъх и жажда!

        Небето да е само сън,

        а гледката отгоре - спомен,

        без който няма път навън...

        Пера - като мечти се ронят!

        Земята - скъпа на зърна,

        безброй опасности предлага...

        Сега съм плячка на Страха,

        а вятърът не ми приляга.

        Протяга слънцето лъчи...

        Ех,бяхме някога събратя!

        Сега аз прося ситните трохи

        и всяка стъпка ме събаря.

        Но ето - в шепа на дете

        намерих и гнездо, и стряха!

        Лекувам своите криле.

        Надеждите ми помъдряха.

        Навън е тъмно... И вали...,

        а аз съм в някакво кашонче.

        Каквото бе - ще преболи.

        В небето имам път - безсрочен!

    

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Ако имах перка на гърба, като Карлсон, накъде бих отлетял? »

8 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за подкрепата на поетичното ми перо!Полет сред съмишленици на една идея - това е голяма радост!
  • За родените с криле, животът без полет е мъка.. Дано се излекува крилатото!
  • Толкова е хубаво, а са го оставили без коментари... Гласувам с удоволствие и слагам в любими!
Предложения
: ??:??