Гълъби храних, по обед, във парка.
Търсех си сянка. Търсех и тихото.
На единия, на крачето, пръстенче мярнах,
блесна искрица и започна се стихото...
Раздадена обич в буквички три...
"А.Т.О!" носи на крачето си птица.
Въпросът избухна, душата взриви:
- Имаш ли, гълъбе, на света гълъбица?!
Товара си носи гълъб дори...
Не ща я ни сянката, не ща го ни тихото!
Буквички три, а отвътре кърви...
Буквички три... не от моето стихо...
© Красимир Дяков All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
