Гълъбица
Иде нощ, а небето е рана отворена.
Тъмнината е глина за лечебен мехлем,
а Луната от млечно сребро изкована е
и тежи като гривна на стара дилема.
Замечтани очите сляпа вяра да жертват
и звезди да прогледнат в ретроградната нощ,
или с глухо кандило в светлината на черква,
свободата да търсят и духовната мощ?!
Черна плът е нощта и трепери разголена.
Еретичният огън на душата е клада.
Гълъбицата бяла е вода животворна
и човешка любов за избягал от Ада.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
