меланхолик (Йордан Серафимов) меланхолик (Йордан Серафимов)
6 165
Jul 28, 2007, 11:18 AM

H2SO4

  Poetry
970 0 4
Оранжев ден мълчи.
Заспало утрото
едва помръдва.
Слънцето поглежда
с гурлясали очи:
студено е в душата
му - нощта си тръгна.

Депресирани
идиоти мълчат.
Надрусани скинари
пеят песни.
Разтворените
рани кървят -
раните били са
пресни...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Серафимов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0