ХАЙДЕ ПАК ДА СЕ ВЪРНЕМ ПРИ ЗАЛИВА,
ГДЕ СЕ КРОТВАХА МОРНИ ВЪЛНИ,
А РУСАЛКИ ПЛЕНИТЕЛНИ, ПАЛАВИ
С ПЕРЛИ КИЧЕХА НАШТЕ КОСИ.
ХАЙДЕ ПАК ДА ПОГЛЕДАМЕ ЗАЛЕЗА,
ПОСЛЕ НОЩ С ОСТРОВЪРХА ЛУНА
И ЗВЕЗДИ ДА НИ ГАЛЯТ ЕЛМАЗЕНИ,
САМО НАШ ДА СЕ РАЖДА МИГА.
ХАЙДЕ ПАК ДА ВЪРВИМ ПО ПЪТЕКАТА,
А КРАЙ НАС ДА СА ВЛАСТНИ ЛЕСА,
САМОДИВИ ДА МАМЯТ НИ ШЕПОТНО,
ХАЙДЕ ПАК ДА ТВОРИМ ЛЮБОВТА.
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
