Хайдушка
– Вече дойде ми до гуша
от туй що ухото ми слуша
или ми виждат очите:
Как ни обират парите
новите башибозуци,
най-откровени хайдуци.
Извади, мале, пушката –
дядовата, хайдушката.
Ти знаеш де ги зарови
тез чакмаклии пищови.
Дай да ги в пояса втъкна
и гдето трябва измъкна,
да пуцам тия поганци,
с тежките, златните ланци.
– Сине, ще думам направо.
Нещо слънчасал си здраво.
Да ги извадя не смея,
плачат да идат в музея.
Тия хайдуци неверни
имат пищови модерни,
калашници – автомати,
автомати, още гранати.
Ще те превърнат в решето
и отлетиш на небето.
– Тогаз ще ги, мале, затрия
с острата сабя френгия,
а за главата поганска
дай ми камата чирпанска.
Оседлай хранена коня,
бързо хайдуци да гоня
и ще ми хванат петите,
щом се покрия в горите.
– Със сабята тъпа и мръсна,
сине, не мож се избръсна,
а и камата ръждяса,
ръждяса, паежиняса.
Кончето лани замина
там, на Ботуша, в чужбина,
че нямах, сине, парици,
да го нахраня и с трици.
Как ще се криеш в горите,
че кът са вече горките.
Сякоха с квоти, без квоти,
другото – царски имоти.
Били му уж бащиния –
и той се оказа от тия.
– Ти, мале, все да ме спираш,
нима сама не разбираш,
вижда се и без бинокъл –
ножът опрял е до кокал.
Крадци ни страшни обират,
по девет кожи съдират.
Лъжат по медии разни
с усмивки мазни и празни.
Всички са баш атлантици
и крачат в евроредици.
С нас се държат безобразно
и се гоят безнаказано.
Но ще се каят и молят –
свинете накрая ги колят!
© Vasil Ivanov All rights reserved.
The work is a contestant:
