На Бехрин
Вятър в клоните.
Обрулени кестени.
Есента ражда.
°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°
Лунна светлина.
Виждам края на пътя.
Вече не бързам.
°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°
Есенна луна -
спусна се по леден лъч,
спря в сърцето ми.
© Елена Гоцева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
