+ Спомени рукват...
Паметта на скалите.
Безгласна буква!
+ Не ме търсете.
Живея на небето.
Без корен цвете.
+ Тик-так-тиктакат
мислите - прехапан вик.
Щурец заплакал.
+ Съших си криле.
Но... погнаха ме бури.
Тъмни ветрове.
+ Гръм. Вероломен.
Рухнало вчера. А днес?
Помен. За спомен!
+ Подай ми ръка.
Птиците пеят. Не плачат.
Да можех така...
+ Денят тъгува.
Щурците не щурикат.
По мрак флиртуват.
+ На лабиринта
думите изгубени
ме доразвинтват!
© Донка Василева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
