"Десетте хиляди неща се въздигат и падат безспирно..."
Облачно утро.
Цирикат врабчетата.
Паячко плете...
Под облаците
писукат лястовици.
В безтегловност...
Потрепват листа,
в обедната жега
капе смолата...
Каменни цветя
рисувам със наслада.
Дечко помага...
Лунна тишина.
Заслушвам се да чуя...
Диханието.
© Атанас Коев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
