Лутане, в което губя себе си.
Спомени противоречиви -
хубави, но и горчиви.
Грешки, желания, страх.

Мрежа от чувства,
заплитащи възли едно от друго.
Безнадеждност, отчаяние.
Всичко е откъслечно като написаните думи.

Миналото дърпа едната ми ръка,
крещи без глас „Остани!“
Аз към бъдещето с вързани очи вървя,
а изоставено в мен умира настоящето.

Решения различни в главата бръмчат,
карат се, избиват се безмилостно
с цел да ме спечелят за себе си.
Но аз изгубих пътя към тях.

Въпроси без отговори
си мислят, че държат ме в плен.
Заблуждават се!
Всъщност аз ги приковах с верига за мен.