Смалих се, от тревата съм по-ниска.
Издава ме проклет цигарен дим.
Един не се намери – да поиска,
до мен да седне, тъй да помълчим.
Да поделим цигарата – едната,
душите ни еднакво да горчат,
дори да съм случайна непозната,
пресякла по неволя нечий път.
Една ръка макар и по погрешка,
от рамото да тръсне зрънце прах...
Цигарата от самота е тежка,
написаното с дим сега разбрах.