Kaто паяче своите мрежи изплиташ,
а аз като наивна мушица,
толкова неусетно на тези мрежи налитам
и проблясква златна искрица.
Като слънчев лъч ме огряваш,
а аз като малка луна,
твоята светлина отразявам
и от щастие цяла блестя.
Като звездичка светиш в безкрая,
а аз като астроном безсънен
по цяла нощ те гледам и наблюдавам
и това ми харесва напълно!!!
На Стоян
© Петето All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
