Харизвам ти и сметките, и спомена
Във къщата ни днес цари затишие.
Как странно е... такава тишина!...
Не съм навикнал. Пиша чет`ристишия.
Дали ще сетиш чувство за вина?
От миналата нощ не пазя спомени,
но сутринта кафе си правих сам!
Прибрах се късно с телеса поломени,
къде и що е ставало, не знам!
Закуска виждам, че не си направила -
резонна санкция след мой провал!
Бе, промени това жестоко правило -
че хич ли пък за мен не ти е жал?...
Загубил съм си нейде панталоните!...
А, ето ги ... но без следи от ръб.
При нас, каквито и да са сезоните,
сърдита, често ми показваш гръб!
Ще трябва да се справя сам с ютията,
макар че рискът твърде е голям!...
След час: ...Егати тъпотията!...
Ми, прогорил съм го...И тук... и там!...
Та ме ядосва твоето бездушие -
почти граничи с липса на морал!
Сигнал да си обирам вече крушите,
дървото докато не съм изял?...
Харизвам ти и сметките, и спомена
за моята чувствителна душа!...
Тъга ще ме измъчва незапомнена!
Ще пробвам с друга да се утеша!...
© Роберт All rights reserved.
Поздрави и от мен, приятелю!