Хартийка на площада

Poetry » Strict forms

1.8K 3 8

Беше хладна босонога есен,

крачеше навъсен листопадът

и подритваше хартийка по площада.

Вятърът от нея стон донесе.

Взех я, поизчистих ѝ листата

и хартийката заплака в рима:

– Тръгвам на далечен път, любима.

Ще се връщам нощем със луната.

Вятър от ръцете ми я грабна,

хукнах да го спра, ала напразно.

Листопадът се захили безобразно...

Капка дъжд по бузата ме парна.

Оттогава ме преследва в мрака

сребърният поглед на луната.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

Интересно хрумване!
Хубава вечер!

2017-06-02T21:38:23+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Интересен подход.Дълбок замисъл.Въображението е панацея.
Поздрав!

2017-05-30T20:50:11+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Много симпатично и интересно хрумване, Лъки!

2017-05-30T16:16:06+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Гледай ти, една хартийка какво може да роди. Та чак и параноя за преследване да ти докара, при това лунна.
Много хубаво е стихотворението ти, Лъки!

п.п. А относно пренаяждането с въображението се посмях искрено, защото понякога и аз така правя.

2017-05-29T18:34:08+03:00
LYCKI (Росица Петрова)

Кой знае къде съм се пренаяла с въображението си. Краси, винаги са ми били интересни твоите разяснения за структурите на сонето от които нищо не разбирам и глидам като туземец...Валентина, Анабел...благодаря ви за оценките!

2017-05-29T18:12:42+03:00