Hасън
Тихо, тихо дъждецът ми шушне,
нещо тайно и мокро мълви.
И къдрица една непослушна
пак на пръста си вятър нави.
Тупна кестен в листата, подплаши,
котка шарена. Скочи дори.
А октомври с чадър и гамаши
вест от вчера на завет гори.
Мокри жици и къщи, и клони,
лист отронен, улукът тече.
Вятър леден брътвежите гони,
на подгизнало сиво врабче.
А небето на буря се въси,
само луд и поет са навън.
Търсят те безуспешно дома си,
който виждат, но само насън.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
