Oct 8, 2021, 11:56 AM

Hасън 

  Poetry » Landscape
212 2 12

Тихо, тихо дъждецът ми шушне,
нещо тайно и мокро мълви.
И къдрица една непослушна
пак на пръста си вятър нави.

 

Тупна кестен в листата, подплаши,
котка шарена. Скочи дори.  
А октомври с чадър и гамаши
вест от вчера на завет гори.

 

Мокри жици и къщи, и клони,
лист отронен,  улукът тече.
Вятър леден брътвежите гони,
на подгизнало сиво врабче.

 

А небето на буря се въси,
само луд и поет са навън.
Търсят те безуспешно дома си,
който виждат, но само насън.

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??