Ти си тихо утихваща морска вълна,
полягаща нежно в Хавайския бряг!
В окото ми с тебе сърфира в сълза...
Времето спира лудешкия бяг.

Сред скалите в които клокочи вулкан –
ела! Да застанем в таз лунна пътека
за да чуе копнежът, в три думи събран.
как прибоя повтаря Ги в своето ехо...

Сърф до сърфа в морето – душа до душа...
В тази люлка вълшебно-любовна – небето
Между звездите душите ни ще полетят...

И ще се върнат отново – полека, полека...
За да се слеят вовеки...
Съдба със Съдба!