Хазарт
Не ме поиска, както аз
но кой ли иска го поета?
Един посмачкан, недопушен фас
и някаква любов в куплети...
Защо ти е душа, ранима –
мъжете трябва да са тежки.
Ведно романтика и сила
а не, поезия със грешки.
Или изпразнени шишета
на дъното им капки съжаление
две-три изказани клишета
във бавно-изтрезняло бдение.
Не ме поиска и разбирам
римуваните чувства са удобни
душата трепне тъй, немирна
а после пък и стане болно...
И тъй в лирични въжделения
разминахме се сякаш в коридора
света ти – стая, подредена е
а моят, като склад във хола.
Не ти се сърдя, но е тъжно
не се сърди и ти. Рулетка –
не всяко топче във окръжност
е щастие със номер на късмета...
Danny Diester
30.08.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
