Aug 5, 2009, 10:02 PM

Хазарт

  Poetry » Other
705 0 2

 

Отдавна беше – замъглено от забрава –

и чувствата, и мисълта

и всичко е простено...

защото днеска не е утре,

не е и тогава,

със миналото сметките са уредени,

а бъдещето има да ми дава.

Смъртта ми е длъжник – и не от вчера...

На ход съм –

да хвърлим картите тогава!

Залагам фул!

Съдбата трябва да се разиграва!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...