Hе гледай като урочасан
Усмивчицата ти лукава
ме дразни. И ще ти спестя
тирадата: Не съм такава,
такава съм. И ревността,
дори на мен не ми е чужда,
познаваш огнения нрав,
животе, все изпитваш нужда,
да ми доказваш, че си прав.
А пълни глупости това са,
дори за миг да се поддам,
не гледай като урочасан
и картите в ръкава знам.
Е, хайде, извади ги! Ето,
дори не съм хазартен тип.
Залагам цялото небето,
луна е моят златен чип.
Сега да седнеш май си длъжен,
нозете ли не те държат?
И да не зная как се лъже,
любов е целият ми свят,
а с нея трудно се играе
и трудно ще блъфираш знай...
Върви си лягай и това е...
А аз... ще се напия... май.
© Надежда Ангелова All rights reserved.