От всичките си безнадеждни случаи
възкръсвам все по-силна и напук.
Дали защото на любов се уча и
превръщам всяка ласка в стих и звук?
От всичките стени от мен съборени
издигнах си невидим светъл храм.
Балкански са ми жилавите корени,
дали защото искам все да знам,
защо до днес земята търпеливата
не спря за миг поне да се върти?
Криле не си изплетох от копривата,
небето тръшна райските врати, ...