Hе ми се свиди
От всичките си безнадеждни случаи
възкръсвам все по-силна и напук.
Дали защото на любов се уча и
превръщам всяка ласка в стих и звук?
От всичките стени от мен съборени
издигнах си невидим светъл храм.
Балкански са ми жилавите корени,
дали защото искам все да знам,
защо до днес земята търпеливата
не спря за миг поне да се върти?
Криле не си изплетох от копривата,
небето тръшна райските врати,
в лицето ми. Но аз съм упоритата,
онази - оцеляваща с любов.
Душа на длан, животът – под копитата,
не чакам милост, нито благослов.
Светът ви зная, странно дребнотемен е,
войни, пари, жени, дребнава мъст...
Не ми остана нищичко за вземане.
Една любов – разпъната на кръст.
Вземете я и нека тихо свети ви,
не ми се свиди, давам я докрай...
Да бъде стряха тя над домовете ви,
наместо вашият измислен рай.
https://youtu.be/aOt11pyktgI?si=O1mq37IyOGBS965X
© Надежда Ангелова All rights reserved.
