Jan 22, 2006, 10:47 PM

He Te obuЧaM

  Poetry
1K 0 2
Не,не те обичам вече,
ти за мен не значиш нищо,
не те обичам, бе човече,
да ме молиш да се върна при тебе е излишно.
Не искам отново да ме мамиш,
не искам аз отново да съм в твоите ръце,
не искам надежди по мене да храниш,
защото ти вече не си в моето сърце.
Ти сам изгуби мястото си там
и не се връщай да го търсиш,
защото втори шанс няма да ти дам,
друг път мисли преди нещо да извършиш!
Честно да ти кажа без тебе ми е по - добре,
добре ми е като не живея в лъжа,
добре ми е когато с чиста съвест казвам "НЕ",
добре ми е сега, когато съм сама!
Аз знам,че ти така си свикнал,
свикнал си да бъдеш с много жени,
към този начин на живот си привикнал,
нараняваш всички,а теб дали някоя ще те нарани?
И да те нарани едва ли ше ти пука,
защото товето сърце е от лед сковано,
сърце,което "обича" всички жени една след друга,
сърце,което от любов истинска никога не ще е обладано...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моничка Захарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, че си стигнала до момента, в който можеш да кажеш "НЕ!", а и за стиха ти, разбира се.
  • Вероятно си преживяла някаква много дълбока лична драма, която те е подтикнала да напишеш това..и то на тази крехка възраст ;( ..Права ли съм?!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...