Hечовешки повод за печал
Август е. В очите му умира
локвичка от вчерашния дъжд.
Просто оставете го на мира,
крие, че е плакал неведнъж.
Затова солени са вълните,
пясъкът от жега изсветлял,
а под песъчинките му скрит е,
нечовешки повод за печал.
Лято е, танцуват полуголи,
хората... а как заспиват щом,
някой по света без глас се моли,
мир да има, близки хора, дом?
Лято е. Войни, пожари, суша,
август крие пламнали очи...
Никой ли сърцето си не слуша,
или нямат, или то мълчи.
А един поет седи и пише,
луд ли е? Навярно. Единак.
Като август тъжен и излишен,
думите разплаква... пак и пак...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
