Хей, Животе!
ХЕЙ, ЖИВОТЕ!!
Хей, животе! Не ще ти позволя да ме пречупиш,
аз още гоня луди ветрове,
не ще ти дам душата си да я погубиш,
... да ме покриеш в зимни ледове.
През тебе аз какво ли не преминах,
страдания и болка, огнена любов
и много пъти дъното ти стигах,
и не получих твоя благослов.
И падах, и се вдигах със сърце ранено,
като феникс се въздигах от жарта,
затуй сега сърцето ми е силно и калено,
далеч е то от злоба и човешка суета.
И трудно ще успее някой да го нарани,
животе мой, така кали ме,
че огънят във мен все пак гори
напук на разпилените години.
На теб, животе, няма да се дам,
ще продължавам ветрове да гоня,
ще бродя лудо по света голям,
до сетния си дъх със тебе ще се боря!!
© Валентина Иванова All rights reserved.
