Хей, ти - досаднице такава,
днес отново неканена си дошла.
Кажи ми как умора нямаш?
Или харесва ти това -
да късаш моите нерви,
да ми крадеш съня,
мислите ми да преплиташ
(как полудявам от това),
своето име да забравям
щом неговото ми е в ума,
и с теб денонощно да се борим..
Стига толкова война!
Отказвам се - превес ти взе.
Любов, честито - победи
и днес залъга моето сърце
в твоя ритъм да тупти!
© Емилия Йорданова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
