Хей, ти... Любов
Прецака ме! Ей, ти, Любов...
Уж си прекрасно чувство,
а дълбаеш като с нож в сърцето ми изкусно.
Жигоса ме! Със две слова
и мисли, и въпроси...
“Обичам те” ли е това, че толкоз мъка носи!?
Разпъна ме! На своя кръст...
и не попита даже:
Огън ли съм, или пръст? А бързаш да накажеш.
Не ща ти... милост! Само дай
последната ми дума...
Тогава отсъди до край... Или пък хващай друма...
Сега е моят ред... Нали!?
Я, поседни на хълбок...
Пък, ако много те боли... ще те целуна дълго...
И слънцето ще заблести,
усмихна ли се в здрача...
Или от облак ще вали, започна ли да плача...
И вятърът очаква зов...
Нослето щом намръщя,
в прегръдката ми е готов, да търси път към къщи...
... Умълча се! Чуй, Любов...
Жигосвай ме! Разпни ме!
Обречи ме! Да мълвя... само твойто име...
Не отстъпвай! Изгори ме!
Разпилей ме! Не унивай...
(И теб ли с приказки плених...)
Хей!... Само не заспивай!
© Адриана Зарева All rights reserved.
