Jan 25, 2017, 2:05 PM  

Хем сме близо, а толкоз далечни! 

  Poetry
392 4 12

Колко време безшумно изтече,

избледня пред очите ми... вече!

Тлее горест в душата ранима,

пак прошепвам – къде си, Любима!

 

Небосводът е пуст без звездици,

жален крясък дочувам на птици,

а в сърцето едничък остана

само сърп от зараснала рана!

 

Хем сме близо, а толкоз далечни,

чезнат спомени... уж бяха вечни?!

В мрак се губят и гинат мечтите,

посивели, безлични са дните!

 

Във прозореца вън притъмнява,

само блясък кобалтов остава,

по стъклото се стичат студени

от мъглата вън сълзи родени!

 

Хем сме близо,  но толкоз далечни,

разделиха ни с клетвите вечни,

злобно свири ветрецът във здрача,

аз си тръгвам... и тихичко плача!

 

 

25.01.2017 г.

© Владислав Недялков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Така лиричен..., както винаги...
  • Влади, за твоите стихове е трудно да се пише, те просто се съпреживяват! Аплодисменти!
  • Написано със сърцето, няма как да не въздейства!
  • Добре написано и емоционално наситено. Хареса ми!
  • Много, много ми хареса, Влади! Браво!
  • Въздействаш и докосваш със стиховете си, Влади! Благодаря ти! От мен пет звездички и едно сърчице!
  • Уникално силно стихотворение, Влади! Поздрави!
  • Прекрасно написани рими и стих!Поздравления,Влади!
    Добавям в любими!
    "Във прозореца вън притъмнява,
    само блясък кобалтов остава,
    по стъклото се стичат студени
    от мъглата вън сълзи родени!"
  • Толкова емоционално и силно! Оставя те без думи... и отива в Любими.
  • Хубав истински стих който докоства с тъга и носталгия!Съпреживях го приятелю!
  • Прекрасно! От всяка дума лъха искреност, няма нищо натъкмено, браво!
  • Браво, Влади! Много силно и истинско! Поздрави!
Random works
: ??:??