Сърдито стихотворение
Сърдита съм на този труден свят,
където дяволът ни е поробил.
Предател ме прегръща, сякаш брат.
В ръката си държи… и нож.
И злоба.
Замеря ме с обида и вина.
По мене плюе и ми се присмива.
Доверието става на стена.
(доверието, дето ме убива)
Сърдита съм на себе си. Нали
човекът сам си пази свойта кожа?
Е щом сега до кости ме боли,
то значи своя гръб опрях на ножа?
А ти си бил готов да ме раниш,
тогава ясно е, че съм глупачка.
Върви си вечният алъш-вериш,
един се смее нагло.
Други плачат.
Какво пък… аз се сърдя на света,
а на света за мен какво му пука?
Ти мислиш, че пълзя, но аз летя
далеч от теб и всичко мръсно тука.
© Деница Гарелова All rights reserved.
