ххх
С дяволско еднообразие
вие поредният ден.
Вятърът ме намразва
и впива зъби във мен.
Стрехите ми се присмиват.
С камшик ме плясва дъждът.
Ехо киска се диво.
Кожата ми дере студът.
Зъзнеща хуквам към Слънцето.
Нямам посока и цел.
Надежда колкото зрънце
в косите ми се е оплела.
Във търпение увивам се.
Вземам си воля за щит.
До безтегловност свивам се.
Откъсвам страха си скрит.
Крача, злините забравила.
Ще стигна незнайно къде.
Най-важното: направила съм го!
И все някой ще ме разбере...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
