Ти оставаш насаме със мене.
Искаш пак да те окъпя с поглед чист,
да отмия ежедневните проблеми.
Само че не си добър артист
и не можеш вечно да играеш.
В тая роля вече не вървиш.
Хайде, няма смисъл да гадаеш!
По-добре да ме освободиш
от присъствието си фатално
и от магнетичния си чар жесток.
Ти не си Ромео! Гениално:
Жулиета проумя житейския урок.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
